ПОТАЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТАЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.(остар. и диал.); потая̀, ‑аЈш, мин. св. потаЈх, св., прех. Потайвам; потаям. Понеже са [жените] снизходителни към другите и строги към себе си и като добродетелни, .., наместо да си показват дарованията, те ги потаяват. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 53. Дори и да потрябуваше да потаява по нечто, что е похарчила, мъж ѝ не би я усетил, зачтото той никога не смятал. КН, 1873, кн. 4, 10. потаявам се, потая се страд.

ПОТАЯ̀ВАМ СЕ несв.(остар. и диал.); потая̀ се св., непрех. Потайвам се; потаям се. Влезе в парахода един милязимин с десетина души солдати и обиколи целия параход .. Кого диреше, не зная, но аз се потаявах, защото никак не ми идеха на сметка такива претърсвания. Ив. Докторов, ЗД, 135. Пътниче, ..: ако .. си бил в черквата докрай и си ма уж видял, че са потаявам в олтара, как не ма видя, че аз служех и отслужих поздна обедна служба?! ДЗ, 1868, бр. 52, 198. Защо велика Прусия са потаява при такива безчеловечия? Защото са потаи и за обезчестений си от турците цариградски посланик. НБ, 1876, бр. 42, 164. От докторите ни едни са из Влашко потаяват, други отидоха бейове да стават. Г, 1863, бр. 8, 59. Потаява ся като мишка в трици. Н. Геров, РБЯ IV, 230. ^● Обр. По белите покривки цъфне май: / .. и трепкат карамфили, дъхат рози, / свенливо потаяват се мимози. Ем. Попдимитров, СР, 54.