ПОТАЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТА̀ЯМ, ‑яш, несв. (остар. и диал.); потая̀, ‑аѝш, мин. св. потаѝх, св., прех. Потайвам; потаявам. потаям се, потая се страд.

ПОТА̀ЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); потая̀ се св., непрех. Потайвам се; потаявам се. Скрит в дъното на каляската, аз се потаях. Ив. Вазов, Съч. VII, 140. Възлезвам в ранно утро по хълма, / край който къщите се потаят. К. Христов, ИБ, 13. Очисти [Симеон] всички противни духове на християнството, които ся потаяха в сърцата на някои стари боляри. Д. Войников, КБИ, 85. Щеше да ма видиш, че священодействувам, нежели, че са потаям в олтаря. И аз не са потаях, ами върших онова, което бях длъжен да върша. ДЗ, 1868, бр. 52, 198. Мъчно е да ся познае тъкмо в кое время ще ся яви рахитизмът, .. защото ся потая измежду други болести. Лет., 1871, 123.