ПОТВЪРДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТВЪРДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); потвърдя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Потвърждавам. — Виж, ти добре я помниш — обади се стрина Богданица, доволна, че Личо потвърдява думите ѝ. Т. Влайков, Съч. II, 202. Ще се огранича с показанията на един Паисиев съвременник, защото неговите бележки потвърдяват в много отношения почти буквално съобщенията на Софрония. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 87. Горите ще бъдат съвършено съсипани и първите опити по експлоатацията вече потвърдяват това. Пряп., 1903, бр. 8, 3. Драгомир:Свърши ли нещо? Иванко:Свърших .. Драгомир: И благополучно? Иванко (само с глава потвърдява). В. Друмев, И, 50. потвърдявам се, потвърдя се страд. Според официалната версия тук сам Неклюдов им държал реч, .. Това обаче не се потвърдява от никой свидетел. С. Радев, ССБ II, 356. Всяка година да ся приключат.. сметките на училищните надзиратели и да ся потвърдяват вехтите или да ся избират и потвърдяват нови. П. Р. Славейков, ГУ, 40.

ПОТВЪРДЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); потвърдя̀ се св., непрех. Потвърждавам се. Лицето му беше станало много бледно и съмненията на Райна, че той е болен, като че се потвърдяваха. Й. Йовков, Ж 1930, 218. — За тайните им козни против мене какво? — Потвърдяват се. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 179. Тази мисъл е изказана от мене много по-рано, когато рисувах някои отрицателни черти на българите, плод на изкълчен патриотизъм, но тогава съм изказал почти инстинктивно, а сега съм честит, че тази мисъл се потвърдява. Ал. Константинов, Съч. I, 95.