ПОТВЪРЖДЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТВЪРЖДЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Доказателство (в 1 знач.) за истинността на нещо. Най-сетне в потвърждение на своята хипотеза Косев привежда още две обстоятелства. Ив. Унджиев, ВЛ, 147. Габровският музей открива нова страница в световното музейно експониране. Красноречиво потвърждение на тази констатация са предложенията за обмяна на опит от .. сродни институти във Франция, Италия. Ив. Коларов, Е, 51. Тя [телеграмата] произведе грамадна сензация. Подозрението, че софийската революция е фарс, съчинен от някой опозиционер, .., добиваше сега едно громко потвърждение в думите на Стам‑

болова. С. Радев, ССБ II, 21. И докато вълновата теория получила още едно потвърждение, корпускуларната теория .. скоро се превърнала само в етап от развитието на науката за същността на светлината. Вл. Харалампиев, ПСС, 34.

2. Потвърждаване. Той беше сърдит .., на вестника .., задето не намери потвърждение на новината от "Клио". Ив. Вазов, Съч. ХХII, 117. В погледа му се четеше един вид одобрение или потвърждение на зададения му въпрос. Т. Влайков, Съч. III, 238. Междувременно произнесена била и третата му [на Филип Тотю] смъртна присъда. Чакало се само потвърждението ѝ от Стамбул. Н. Ферманджиев, РХ, 71. — Вярно ли е това, което казва туй момче, или послъгва малко, а? .. Пред мърморенето на работничките, които гласно потвърждаваха думите на момчето, майсторът тъкач заклати глава в потвърждение. П. Спасов, ХлХ, 116.

— Друга (остар. книж.) форма: потверждѐние.