ПОТЕГЛЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТЀГЛЯНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от потеглям1. Даде [Борис] заповед за потегляне към Охрид и се отпусна в кочията. Й. Вълчев, СКН, 346. Георги Райчев и Никола Фурнаджиев пътуват от Стара Загора за Велико Търново. На тръгване те са си купили един голям салам и започват да го ядат веднага след потеглянето на влака. А. Каралийчев, С, 252. Те [асансьорните машини] ще бъдат устроени на принципа на зъбното предаване и потеглянето на асансьорите ще бъде директно. ВН, 1958, бр. 1997, 1.