ПОТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който е покрит с пот; изпотен, запотен. Вир-вода бях потен от път и от напрежение. А. Дончев, ВР, 186. "- Потен си, не стой на хладината." Но баща му не обръща внимание, продължава да седи на камъка със запретнати ръкави и изпотен гръб. На другия ден главата го заболява. К. Петканов, Х, 199. Необикновената за .. пролетен следобед горещина .. дразнеше младия инженер, който с разхлабена около потния врат връзка отвори прозореца. Д. Кисьов, Щ, 7. Там, където някога се е чувал тропот на потни коне и са бляскали шлемовете на римските орли, сега безшумно гълта пътя нашият автомобил. А. Каралийчев, С, 86. Потни длани. Потно чело.

2. За дреха — който е намокрен, напоен, просмукан с пот; изпотен, запотен. Да се сменяват потни ризи, .. да се брани от заразата, .., това бе страшно мъчение, но тя го приемаше. Ст. Даскалов, ЕС, 311. — Много ли е потна ризата ми? — Рашко, гола вода си, пази се да не изстинеш! К. Петканов, ЗлЗ, 239-240. По потната риза на гърба му се лепят .. мушички. Елин Пелин, Съч. II, 72.

3. Който е покрит с влага, с дребни капчици от пара, изпарение; изпотен, запотен. Той бързо залепи нос в потното стъкло, избърса го с длан и загледа. Тъмнееха се боровете и елхите. З. Сребров, Избр. разк., 119. Във влажни тъмници, пълни с мрак, вони, / помежду вековни и потни стени, / гниеха два брата, в окови два роба, / кат два живи трупа, фърлени в два гроба. Ив. Вазов, Съч. I, 192.

4. Който се отнася до пот, който е от пот. Той размахваше ръце и удряше камбаните, изблещил око, от челото му се стичаше обилна пот, пълзяха едри потни капки по лицето му, по протегнатия му врат. Д. Талев, ПК, 48. Между вратните жили на Станила заблестява потна вадичка. Н. Хайтов, ПП, 26. Доктор Филев се поспря до кръчмата .. Вратата се отвори. Шумът като отприщен поток се изля навън и го удари със задушливо-киселия мирис на тютюнев дим, алкохол и потни изпарения. Б. Несторов, АР, 101. Когато прилаганото лекарство отслабва функциите на даден орган или система, говорим за потискащо действие (напр. рязко намаляване на слюнчената, потната и стомашна секреция под влиянието на атропина). Н. Тонкин, НЗЛ, 32.

5. Анат. За жлеза — който отделя пот. В устата липсват потни и мастни жлези. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 27. Потните жлези представляват тръбички, които се отварят на повърхността на кожата и образуват порите. Анат. VIII кл, 120. Потните жлези .. участвуват в регулирането на топлината на тялото чрез отделяне на пот, която се изпарява от повърхността на кожата. Ст. Младенов и др., ОТК, 10. С образуването на широко развита система от потни жлези, чийто секрет съдържа редица отпадъчни продукти, .., отделителната служба на кожата се засилва много. ОБиол. X кл, 43.