ПОТЕНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЀНТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Книж. Който може, който е в състояние да извършва полово сношение. Противоп. импотентен. Стоян каза замислено: — То не че беше [моят полов живот] нещо изключително... — .. — Когато бях млад и... потентен..., бях твърде неориентиран... и, дето се вика, семето ми изтичаше между пръстите... После придобих рутина, но като че либидото ми се поизпари. Д. Вълев, С [еа]. Верчето .. ги беше пренебрегнала — тях, най-готините момчета в групата, заради този бледен, по всяка вероятност не много потентен тип. Л. Мошен, ПП [еа]. Бездарен не означава глупав. То е по-скоро стерилност на потентен мъж. К. Павлов, З [еа].

— От лат. potens, ‑entis 'силен, могъщ, мощен'.