ПОТЕНЦИАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЕНЦИА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Книж. Който съществува само като възможност и при определени условия, обстоятелства може да се прояви; скрит. Противоп. реализиран, осъществен, проявен. — В българина се крият потенциални сили. Ив. Сарандев, ЕС, 91. Това изумително разнообразие говори за богатство на изявени и потенциални творчески възможности, които тепърва ще разцъфнат и дадат своите плодове в националната съкровищница на изкуствата. Н. Хайтов, ШГ, 109. Симеон Радев гледа на Австро-Унгария и на Германия по-скоро като на възможен съюзник на България, но недооценява перспективата за онези потенциални беди, които по-късно ще ни бъдат нанесени. С. Радев, ССБ II, 16. Общото обществено мнение в Полша се обединява около идеята, че съществува потенциална опасност от възраждането на култа към Сатаната. Диал., 1990, бр. 6, 15. // Възможен, вероятен. "Интелигент", .., казва той с ненавист .. — защото всеки интелигент е за него един потенциален конкурент. Ем. Манов, ПС, 63. Третираха ни като неразкрити престъпници, като потенциални злосторници. Н. Антонов, ВОМ, 171. Запасите на железни руди в Канада се пресмятат на около 3400 мил. т .. Освен това потенциалните запаси с различно съдържание на метал са над 1100 мил. т. Л. Мелнишки, К, 95.

2. Физ. Обикн. за разлика — който е свързан с потенциал (в 1 знач.). Разтворените във водата соли се състоят от положително и отрицателно заредени йони .. При наличието на мембрана, която да пропуска само едните йони, между двата различни по концентрация разтвори ще се създаде потенциална разлика. К. Кузов, ПВС, 90-91. Осъществената потенциална разлика между двата електрода — стените на металния цилиндър и изведения навън изолиран проводник от поставката с радиоактивно вещество — надхвърля 150 000 волта. Ц. Цанев, АЧ, 21. При загряване на катода от него се отделят електрони. Ако между анода и катода има потенциална разлика, електроните преминават през вакуума в анода. Ел ХI кл, 1965, 124.

◊ Потенциална енергия. Физ. Енергия, която се определя от взаимните положения на телата в пространството, във външни силови полета или на частиците в едно и също тяло; енергия на положението. Поради силите, които свързват молекулите, те притежават и потенциална енергия, която зависи от взаимните им разположения. Физ. IХ, 1958, 11. Всяко тяло, издигнато над земята, може да извършва работа, ако му дадем възможност да пада. То притежава енергия, която се нарича енергия на положението или потенциална енергия. Физ. VII кл, 16-17. Кинетична енергия притежават телата, които се движат, а потенциална

енергия — телата, издигнати над земята. Потенциалната енергия на издигнатите тела над земната повърхност се дължи на силите, с които Земята ги привлича. Физ. VII кл, 1982, 6.

— От лат. potentialis 'възможен' през рус. потенциальный.