ПОТЕРАДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЀРАДЖИЯ, ‑ията, мн. ‑ии, м. Разг. В миналото — човек, който участва в потеря. Той отново хуква. Само че сега тича надолу, по склона и му е по-леко. Ала и потераджиите по-бързо ще го настигнат. Д. Мантов, ХК, 19. Арнаутите били застреляни, а Хюсни — прободен с кози рог .. Озадачили се потераджиите, тръгнали да издирват разбойниците, стреснали се. Н. Хайтов, ШГ, 118. Потераджиите се връщат в конаците си мрачни, с опънати трупове в тежките волски коли. Ст. Сивриев, ПВ, 128.

— Друга (диал.) форма: потерджѝя.