ПОТИКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЍКВАМ¹, ‑аш, несв.;потѝкам, ‑аш, св., прех. 1. Тикам малко, известно време. Потикай ти количката, че се уморих.

2. Само несв. Тикам малко от време на време, понякога. потиквам се, потикам се страд.

ПОТЍКВАМ², ‑аш, несв.; потѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. потѝкнат, св., прех. Остар. и диал. Подтиквам; потикам². Моята .. циганка са отправи към мене .. и ме потикна колкото е възможно по цигански вежливо към входа на катуната си. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 51. Кочо .. заговори пак за България, а и Раца зяпна в него — .., те пак се бяха наговорили. Тя беше зад него в тая работа, .., тя го потикваше. Д. Талев, ПК, 823. Ако обстоятелствата му не помогнаха да послужи с нравствени сили за умственото разбуждане на България, то му позволиха да го потикне чрез изпращането десетина юноши да се образоват в разни училища. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 62. Да видя, па да не повярвам — рече един от другарите му и, като потикна огъня, почна .. да се смее. Елин Пелин, Съч. I, 10.потиквам се, потикна се страд. и взаим.