ПОТЍКВАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от потиквам2 и от потиквам се; подтикване, потикане. Кримската война даде силно потикване на българското възраждане. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 23. Правдината с потикване, кривдината с поливане. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 73.