ПОТИЛНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЍЛНЯ ж. Специално помещение с пара или горещ въздух за изпотяване преди къпане обикн. в обществена баня; сауна. Тогава [преди Първата световна война] не се признаваше, че си се окъпал, преди да се изпотиш здравата. За тази цел на разположение бяха две потилни — суха и парна. П. Мирчев, СЗ, 44. Златотърсачът влязъл направо в потилнята. В старите руски бани има едно парно помещение за изпотяване. Това са наредени стълби от долу до горе и при всяка по-горна стълба парата става все по-гореща. Й. Радичков, НВ, 71. Много болни хора излизат от горещите индиански потилни не само неувредени, а чувстващи се значително по-добре. А. Георгиев, ЗПЗ (превод), 148. // Отделно, определено място за такава цел в обществена баня. От залата на басейна, покрай сушилнята, се влиза в коридор. На едната му страна има просторен каменен нар. Оттука се почва същинската баня .. Тоя нар служи за потилня, а и за отдихалня след изкъпването. Ст. Чилингиров, ПЖ, 162-163.