ПОТИР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЍР м. Църк. Голяма украсена чаша за причастие с високо столче, изработена обикн. от благороден метал. Той [царят] разтвори клепачи, .. видя, че непознат свещеник държи пред него потир с причастие. Н. Райнов, КЦ, 88. Той [деспотът] им показа златни потири и сребърни лъжици, сърмени нагръдници, по които .. се четеше името на Христа. Ст. Загорчинов, ЛСС, 23. Трябвало да изпрати и руската войска: тя .. дарила екзарха с масивен златен потир за причастяване, покрит със скъпоценни камъни. Хр. Бръзицов, НЦ, 220. В източната олтарна стена се намира проскомидията .. Тук се пазят св. богослужебни съсъди и утвари: св. потир .., дискосът. НВ, 260. // Поет. Чаша. Събрани / на буен пир, .. / лежат хетери в нега упоени, .. / фригийско вино лей се изобилно / за гостените во потири златни, / поднасяни от хубавци момчета. П. П. Славейков, ЕП 1907, 33. ^● Обр. Съдбата ни поднася своя препълнен от щастие потир, но ние се дърпаме, не искаме дори устните си да наквасим. О. Василев, ЖБ, 183. Някакъв вдъхновен ковач на Речта, който в унес чука, .., прегъва и заобля нейното злато, за да изкове свещен потир за виното на мисълта и бляна. М. Кремен, РЯ, 417.

— От гр. ποτήριον 'чаша; голяма стъклена чаша'.