ПОТИСНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЍСНИК, мн. ‑ци, м. Човек, който потиска (в 1 знач.) някого; деспот, тиранин. Искаше да ги избави от потисниците, от ония, дето грабят техния труд. Т. Влайков, Съч. III, 305. — Болярите са потисници ваши. Татари от една страна ви палят и грабят, цар и боляри от друга страна ви събличат. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 13. Мара войвода .. зарязала дом и тръгнала с дружината на мъжа си. Когато той паднал убит от еничарски ятаган, тя сама повела дружината срещу потисниците. М. Марчевски, П, 77. Въстанал, ще посегне / роб към потисника, и няма да убегне / гневът тоз, който е душите хранил с гняв! П. П. Славейков, КП ч. III, 142.