ПОТИСНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЍСНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Прояви, поведение на потисник; тирания, деспотизъм, гнет. — Ти си първият моряк, върху когото Тапата се опитва да издевателствува! С твоя случай се поставя началото на едно потисничество. Е. Кузманов, ЧДБ, 34. Брошурата му [на Натанаил Охридски] .. разкрива потисничеството от страна на гръцката патриаршия и справедливото домогване на българите за своя народна йерархия. М. Арнаудов, БКД, 19. В откритите .. спорове на следовниците на немската романтична философска мисъл — .., се чувствува .. надигащото се недоволство срещу всичките форми на потисничество, с които автократичният режим разполага. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 60-61. Богомилите учели народа да не се подчинява на господарите си .. Те били против всяко потисничество. Ист. VII кл, 28.