ПОТИЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЍЧАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от потичам¹.

ПОТЍЧАНЕ², мн. ‑ия, ср. Диал. Отгл. същ. от потичам²; затичане⁴, отичане, подпухване.

ПОТЍЧАНЕ³ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от потичам³; затичване, хукване.