ПОТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ТНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Мъжко, по-рядко дамско бельо за торса от трико без ръкави; фланелка. Севдалин работеше в пристройката съблечен по потник и гащета. Й. Попов, СбХ, 194. За

да не мисли за нощта, .., Даньо Мъглата си припомня какво сложи в куфара. Бельо — два чифта, гащи и потници. В. Пламенов, ГШ, 22. // Разш. Подобен вид горна дамска блуза с кръгло деколте, фланелка без ръкави или мъжка лятна фланелка. Сестра ми си купи нов потник за морето. Ансамбъл от потник и жакет с къси ръкави.

2. Спец. Плъстено покривало, което се поставя под седлото обикн. на кон или др. при яздене, за да попива потта му; беллеме. Желтият цвят на потници, на подпруги и юздечки, .., всичко това с мекия си тон слабо контрастираше, така че белината на конете все пак преобладаваше над всичко. Й. Йовков, Разк. I, 146. Мобилизираните лежаха върху меките жълти потници в средата на вагона, между два въжени коневръза, зад които трополяха и пръхтяха конете. Д. Кисьов, Щ, 154.

3. Остар. Малка хигиенна торбичка, обикн. пълна с памук, която се пришива на дреха под мишницата, за да попива потта (РСБКЕ II). Смених си потниците на копринената блуза.