ПОТОМЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТО̀МЪК, мн. ‑мци и (остар. книж.) ‑мки, м. 1. Лице, по отношение на своите родители, деди, предци; дете, рожба, чедо, наследник. Ирник беше потомък на древен благороднически род. А. Гуляшки, ЗР, 55. Между потомците на Хитовия род се помни, че преди години тя [Калуда] се изселила със семейството си някъде към Пловдив. Н. Ферманджиев, РХ, 51-52. Имало е юнак Димо по българските земи преди повече от век време .. А преките му потомци, правнуци на юнака, .. и те преповтарят семейното предание за гибелта му. Г. Манов, КД, 151. После Александровата смърт той [Египет] са паднал на Птоломея, при потомките на когото процъфтели в него изкуствата и търговията. Ив. Богоров, ВГД (превод), 280. Нека прочее и ний да принесем една от най-големите ползи на отечеството си България, .., ако искаме нашите потомки да ся хвалят с делата ни. Ч, 1871, бр. 12, 383. // Разш. Обикн. мн. Хората от следващи поколения, по отношение на предишните като наследници на техни духовни и физически качества или обществено положение. По Иречека, куманите са били племе сродно с турското. Той твърди, че днешните гагаузи във варненско са техни потомци. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 194. Историята се започва с библейската легенда за заселването на материците с потомците на Ной — от коляното на Афет произлезли българите. Г. Бакалов, Избр. пр, 128. Тук [в Созопол] живееха чернооките потомци на онези предприемчиви гръцки мореплаватели, които тръгнали преди векове да дирят златното руно на щастието по тези брегове. Ем. Манов, БГ, 26.
2. Прен. За език — който произхожда от някой друг по-стар език. Верен на своето убеждение, той [Раковски] доказваше .., че българският език като пряк потомък на санскритския .. — е в основата на всички европейски езици, включително и на елинския. Ст. Дичев, ЗС I, 374. Съвременният български език е потомък на праславянския.
3. Обикн. мн. Зоол. Рожба на животински вид по отношение на своите биологични родители или прародители. След тридневно търсене .. и като изстреляха двесте и петдесет хиляди патрони, [ловците] сполучиха да убият последния потомък на заешката раса у нас. Елин Пелин, Съч. IV, 234-235. Сичките тие стада са потомци от оние няколко крави и кобили, които са биле докарани из Европа от испанците. Знан., 1875, бр. 9, 184.
? Пряк потомък. Лице, което непосредствено произхожда от някакви предци, някакъв род. Вий храбри генерали Стоянеско, Драганеско, .., вий преки потомци на славните римски пълководци, поведете непобедимата армия към слава и величие. Ал. Константинов, Съч. I, 88.
— От рус. потомок.