ПОТО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Остар. Който се отнася до потон (в 1 знач.). Потонната лампа .. обливаше с нежна бледавина лицето ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 15.