ПОТОНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТО̀НИЦА ж. Диал. Дъска или дъски между ритлите на волска кола за сядане и товар. Овцата стоеше права върху потоницата, бяла, с пухкава вълна, и приличаше на облак, паднал от небето в каруцата. Изпълнена с реализъм, тя гледаше зеленината отвъд ритлите. Й. Радичков, ЧП, 31. Изкушаваше го мисълта да се опъне по гръб и да легне, тъй като потоницата на колата също беше постлана с царевичак. Д. Фучеджиев, Р, 148. Отнасям дърветата до колата, турям ги върху потоницата и сядам на процепа да изпуша една цигара тютюн. Й. Радичков, ББ, 39.