ПОТОП —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТО̀П, мн. (рядко и остар.) ‑и, м. 1. Библ. Според Библията — голямо наводнение, предизвикано от поройни дъждове и прииждане на реки, което е обхванало цялата Земя или големи райони от нея и унищожило по-голямата част от живите същества. Стар пастирски закон е — събирай стадото вкуп! Тъй Ной събра всякаква мисъл и пред заплахата от потопа я качи на планината Арарат. Й. Радичков, СР, 35. — Щом като няма праведник, ще затрия до корен човешкия род. С потоп ще го удавя утре в зори, като отключа небесния океан да се провали надоле. А. Каралийчев, ПС III, 60. У старите асирийци и евреи съществува предание за друга голяма катастрофа, станала отдавна. Това предание минало по-късно в Библията под названието "всемирен потоп". М. Несторова, ДЗК, 4.

2. Стесн. Голямо наводнение, силен разлив на води. Още при влизането в Солунска улица Милица и Йордо видяха предвестника на Юч-Бунарския потоп: една планинска бара .. беше също преляла и преобърнала тая по-ниска част от улицата на мътно, жълто блато. Ив. Вазов, Съч. IХ, 132. Нека падне голям порой, / потоп да настане, / град да вали като ейце, пустош да остане! Л. Каравелов, Съч. I, 62. ^● Обр. Отвратителен покрив имаше бащината ми къща. Бе покрит с прогнила слама .. Снегът покорно лежеше, но щом поомекнеше времето, у нас ставаше потоп. Сл. Македонски, ЕЗС, 10. // Много силен валеж. Заваля дъжд като из ведро .. С каква радост, с каква признателност гледаше той новия този потоп и дъжда, който в падането си по изсъхналите листе произвождаше шум. Н. Михайловски, ПА (превод), 99. Докато гледаше през прозореца снежния потоп, изведнъж се сети, че пушката му остана в селото, в такова време можеше да потрябва. Д. Фучеджиев, Р, 220.

3. Прен. Със съгл. и несъгл. опред. с предл. от. Голямо количество от нещо (обикн. течност, светлина, топлина и под.), което се разлива, разстила, разпространява. Какви чудни ефекти от съчетанието на ослепяващата белина на снега с белите лъчи на слънцето! .., белите озъбени в небето чуки, залети от тоя зарист потоп, са изваяни от най-чист мрамор. Ив. Вазов, Съч. IХ, 165. Каквото и да се случи, само един край ще последва рано или късно, този край ще бъде автономия .. Но всеобщата молитва на Европа е, дано прелюдията на автономията да не бъде един потоп от кръв. Пряп., 1903, бр. 84, 2. И видех аз во първий / и не последен ден, потоп от черни кърви / как рукна и заля озлочестений град. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 253. Заранта завя самуна / тоя прашният потоп, / дигна пясъци с фъртуна / и засипа младий гроб. Ив.

Вазов, Съч. I, 180. ^● Обр. Спри, .. / и погледай, как в простора / чучулигите трептят, / как потоп от ясно злато / грей в бездънните поля. А. Разцветников, Ст, 5. // Поет. Голямо количество, изобилие от нещо. Нацъфват най-напред / свенливи праскви, че по ред / роднини зарзали, а подир тях череши / и ябълки. Едно по друго се редеше. / Що ден — потоп от нежни цветове. К. Христов, ЧБ, 385. От хиляди гърла ура / и жив потоп се люшка: / тоягите — като гора, / и много са със пушки. Т. Харманджиев, П, 30. Султанът би пристанал най-после и на това нещо, когато потопът на дълговете му дойде до шеята. Хр. Ботев, Съч. 1929, 221. Днес вестниците са единствената душевна храна на обществото и добре изобщо се списват. Само че потопът от чужди думи залива нашия беден език, повече и повече. Ив. Вазов, СНЖ, 84.

4. Прен. Поет. Обикн. с несъгл. опред. с предл. от, на. Силна проява, разпространение, силен изблик на нещо (обикн. чувство или явление). И ако не дават глас / нито въздух на печата, / то е да завардят нас / от потопа на разврата. Ив. Вазов, Съч. II, 200. Народната душа ликуваше освобождението си от едно египетско робство и изливаше свободно потопа от омраза, накипяла в нея от години. Ив. Вазов, Съч. Х, 66. Като че ли целият свят бе потънал, потоп от тъга бе го удавил. П. Тодоров, И II, 150.

◊ От времето на потопа; от преди потопа. Остар. Книж. 1. От незапомнени времена. Тоя принцип .. не е оригинално български, той е пренесен от Чешко, дето театър и театри има току-речи от преди потопа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 107. 2. Много стар, допотопен. Потоп да стане. Разг. Каквото ще да стане, на всяка цена. — Великите боляри са против. — Аз ще ги сломя. Потоп да стане. — Сара трябва да бъде царица. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 170. След <подир> мен потоп. Книж. За изразяване на безотговорно отношение към нещо; да става каквото ще (фраза на Людвиг ХIV). И сякаш аз чета на всяко знаме / тез думи тайни: "Подир мен — потопа!" Ив. Вазов, Съч. III, 167.