ПОТОПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТОПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; потопя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя нещо или някой да потъне, да навлезе под повърхността на вода или др. течност; потапям. Шофьорът му показа пътя .. Помощникът му разгъна брезентено ведро, запъти се към близкото поточе и потопи ведрото в бистрата вода. Д. Кисьов, Щ, 521. ● Обр. Измореният пътник на драго сърце се отбива под сянката на някое бранище, жадно потопило вейки в слънчевото небо. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 183. Дончо се простря на гръб, потопи погледа си в небесната синева и въздъхна дълбоко. Ив. Вазов, Съч. VIII, 115. // Обръщам, катурвам кораб или друг плавателен съд и правя да потъне. Тръпки разтърсиха земята и събориха градове и села, събориха и Мосул, а високи вълни потопиха корабите в пристаните. А. Дончев, ВР, 17. Гърмежите се слушаха близо, откъм гарата, и някой около мен каза: — Ще потопят яхтата! А. Страшимиров, А, 328-329. — Проклет зъл дух, пак ли тръгна подире ми? Ти потопи лодката, в която седеше най-милият човек на сърцето ми. А. Каралийчев, ПС I, 141. ● Обр. Но вълни по-нови от орди дивашки / гъл‑
тат, потопяват орляка юнашки. Ив. Вазов, Съч. I, 205.
3. Натопявам1 (в 1 знач.); натапям1. Орелът много пъти е чакал да слязат ловците на дивеча долу, да накладат големи огньове и да започнат своя пир с печени сърни .. Тогава той излитал от своето високо обиталище и в горите е дирил някоя ранена сърна, потопила устни в студената вода. Ламар, ПР, 17-18. Тя помоли келнера да потопи букетите в голямата ваза, която стоеше празна пред входа на градината. К. Калчев, ДНГ, 75. Седнахме на брега, потопихме краката си в топлата вода и се замислихме. П. Незнакомов, МА, 113. Извади една златица, хвърли я в кръстилницата, където старата жена щеше да потопи малкото. — Тази пара да я скъта рожделницата за малката Щуда — проговори на чист български език Рифат паша. А. Каралийчев, ПГ, 127. // Бръквам със залък, с къс хляб в гозба, сол, пипер и др., за да го наквася или осоля; натапям1, натопявам1. Кондо мълчеше или се обаждаше, само когато трябваше да сгълчи някое от децата, задето не потопяваха хапката си в края на паницата. Д. Немиров, Б, 131.
4. За порой, води — заливам, изпълвам с вода някакво пространство; наводнявам. Княжевската река е преляла и потопила цял Ючбунар. Ив. Вазов, Съч. IХ, 131. Придошлите потоци понесли камъни и дървеса, Бучумската река отвлякла пещите, потопила селото. Ст. Станчев, ПЯС, 111. Даскал Стефан често прибягва до евангелието или до библията... — Кой стана причина да потопи Бог земята? — пита той. Д. Немиров, Б, 43.
5. Прен. Обхващам, обгръщам отвсякъде. Някъде далеч към предните линии в полето безшумно блесна бяла сигнална ракета .. За един миг трепна спотаеното поле, израстнаха тъмните, неми силуети на дървесата и всичко отново потопи мрак. Г. Райчев, Избр. съч. I, 69. Грамадни облаци гъст бял дим, оцветен розово от пламъците, се виеше мощно във въздуха и след това падаше тихо всред царевичните ниви, потопяваше ги сякаш в млечна мъгла. П. Вежинов, ВП, 76. Лятната нощ бе изпълнила пространството .. Едно бездънно мълчание бе потопило целия свят. К. Константинов, СЧЗ, 109.
6. Прен. Обикн. с предл. в и следв. същ. означаващи състояние, чувства — ставам причина някой да бъде изцяло, напълно завладян от нещо (означено от съществителното). Запази своята достойна и благородна съпруга царица Теодора и не потопявай душата ѝ в бездната на горестите и сълзите. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 134. Известието за смъртта му [на Рафаело] е потопило в скръб целия Рим. К. Величков, ПССъч. III, 174. А цял народ ти потопи в печал; / той плака за възторга в теб горял. К. Христов, ИБ, 12.
7. Остар. Само в съчет. с вяра. Потъпквам, изоставям, променям (вярата си). потопявам се, потопя се страд.
ПОТОПЯ̀ВАМ СЕ несв.; потопя̀ се св., непрех. За човек или животно — влизам, потъвам изцяло или отчасти във вода или друга течност; натопявам се. Сега вече не се оставях да бъда тласнат в дълбочините: когато вълните прииждаха, аз се потопявах под водата и те минаваха над мен. М. Марчевски, ОТ, 43. Потопих се в морето до шията. △ Потопи се изцяло във водата, за да не мръзнеш!
◊ Потопявам / потопя в <море от> кръв нещо. Книж. 1. Потушавам, ликвидирам нещо (обикн. недоволство, бунт) с голяма жестокост и кръвопролитие. Въстанието бе потушено и потопено в кръв. 2. Пожертвам, жестоко се разправям с някого, като предизвиквам кръвопролитие. Потопиха в море от кръв селото. Потопявам / потопя очи. Разг. Свеждам очи от срам, неудобство и др. Петра направи няколко крачки и се обърна: погледна към затворените врата на кръчмата, погледна към прозорците и потопи очи в земята. Й. Йовков, Ж 1945, 47. — Вярно ли е всичко това? .. — Вярно е, другарю директор! — и виновно, като бременна годеница, потопи очи в килима. Тонич, ГМ, 15. Потопявам се / потопя се в атмосферата <на нещо>. Книж. Поддавам се на силното влияние на нещо, вживявам се в нещо. В късо време той прочете съчиненията на Бакунина .. Той се прероди в свежата атмосфера на отрицанията, в която се потопи цял. Ив. Вазов, Съч. ХI, 150. [Пепи] започна работа в бара, за да му свикне ръката и да се потопи малко в атмосферата. Ст. Стратиев, ПП, 47.