ПОТОСМУКАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТОСМУКА̀Ч м. Книж. Неодобр. Лице, което ограбва безогледно труда на работниците, на народа; експлоататор. — Целият народ е настръхнал и в най-скоро време ще подири сметка от потосмукачите и убийците. К. Петканов, МЗК, 234. Едните проправяха път на революцията. Другите изправяха гърди да защитят потосмукачите и кръвопийците. П. Илиев, ЛВ, 342. Но вгледайте се по-дълбоко как вървят днес работите... и вие ще видите, че зад хубавите думи на прогресивните либерали и на демократите се крият ония същите потосмукачи, от които нашите селяни и занаятчии никога не могат си изправи главата. Г. Георгиев, Избр. пр, 84.