ПОТОЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТО̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от поток; ручейче, баричка, вадичка. Листата на дивите круши започнали да пожълтяват, а

няколко поточета, от които птиците обичали да пият вода — пресъхнали. Ем. Станев, ПГВ, 120. Кристалните поточета бягаха из моравите и измежду кичестите дъбови горици. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 136. ^● Обр. Ризата му беше мокра от пот. По прашното му лице течеха малки черни поточета. Елин Пелин, Съч. III, 47.