ПОТРАЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТРА̀ЖВАМ, ‑аш, несв.; потра̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. 1. Прех. Потърсвам1, подирвам1. В тия планини Орфея / искам ази да потража. Ив. Вазов, Съч. IV, 133. Добрият человек като изяде закуската си, излезна да потражи коня си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 46. На
заранта детето станало и веднъг потражило кученцето — нема го. СбНУ ХL, 423. Но преди ми да потражим такъв доктор и да обнародим, мислехме, това наше общо желание чрез газетите, един немский поданик на име Стефан .., като ся научил за желанието ни, дошел за да го ценим, ако искаме за такъв. ЦВ, 1857, бр. 328, 125.
2. Непрех. Със следв. изр. със съюз да. Опитвам се да извърша нещо; понечвам. Една сиромахкиня вдовица бе болна .. Имаше сине обаче на девят години. Що можеше прочее он да стори на нейна помощ? Потражи да найде леснината. А. Никопит, УД (превод), 40-41. Тези народи като ся умножиха, потражиха да ся преселят в друга някоя страна. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 357. потражвам се, потража се страд. от потражвам в 1 знач.