ПОТРАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРА̀КВАМ, ‑аш, несв.; потра̀кам, ‑аш, св., непрех. и (рядко) прех. 1.Тракам леко кратко време или от време на време. Влакът вече излизаше от района на гарата, като потракваше звучно на стрелките и набираше скорост. Ем. Манов, ДСР, 454. През това време той сякаш забрави своята воденичка, която не потракваше, и по цял ден гледаше как селяни и граничари се катереха, носеха материали, чукаха, ковяха. Б. Несторов, СР, 181. Напред вървят Владо и Пенко, а след тях Мими и Верка, която потраква скръбно с налъмките си. П. Здравков, НД, 86. Отгоре, върху заледената снежна коричка, се гонят зайците, огрени от месечината. А от близката гора ги гледа сивия вълк и потраква със зъбите си. К. Калчев, ПИЖ, 10.

2. Остар. Почуквам, похлопвам. Като мислел, че има работа с градинари българи без да поиска дозволение, т.е. без да потрака на вратата, влязал от един път в стаята и захванал да пита: "Що сте за хора?" З. Стоянов, ЗБВ I, 276. потраква се, потрака се безл.