ПОТРЕБА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТРЀБА ж. Остар. 1. Потребност, необходимост, нужда. Ние нямаме потреба от имоти. Ив. Вазов, Съч. VI, 16. Недостатъчни са тие пари, да може едно семейство да преживее с тях една цяла година, като задоволява поне най-необходимите си човешки потреби. Т. Влайков, Съч. II, 103. Когато съм написал [Бешков] "Възстановено доверие", явно съм изрекъл един парадокс .. Може би потребата на книгата като духовна проява да е потушила бента и непремеремостта на тленното тяло. Ал. Гетман и др., СБ, 149-150. От казванието му [на Атанас] ся познава, че не си здрав и имаш потреба за лекувание. АНГ I, 453. Тези наши знатни родолюбци [в Цариград] са длъжни .. да са опитат да добиват най-подробни и точни сведения за разискванията в конференцията .. В случай на потреба, те могат даже да протестират. СПл, 1876, бр. 28, 109. // Само мн. Основни хранителни продукти за задоволяване на потребностите на домакинство. За по-дребни потреби — за сол, пипер, ориз, зехтин — мъчно
му се отваря кесията. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 169.
2. Остар. Употреба, ползване, използване. Тъй например българский селянин не знае потребата на часовниците, без които нашът (ческий) изтънчен селянин никак не може да са поминува. Ч, 1872, бр. 16, 749. Обикновените метали ся употребляват повечето чисти, а някои влизат в потреба и в съединение с други тела. Н. Геров, ИФ, 18. Той [Кара Гьорги] написа ситен ферман, / изпрати го във Неготин, / във Неготин Юнак Велко, / да остави Неготина, / че му не е за потряба. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 71.
3. Остар. Съвкупност от инструменти и материали, оръжия, припаси и др. за някаква цел. Пишат от Вена, че си питал Спаса за колко може да ся купят потребите за типография. АНГ I, 403. Числото на въстаниците в Мизия, Тракия и Македония възлиза на повече от 60 хиляди юнаци, снабдени по възможности с потребните оръжия и други военни потреби. НБ, 1876, бр. 5, 17. Сами със собствените си очи ний можихме да видим злото: то състои главно в липсванието на оружия, на военни потреби, на пари. СПл, 1876, бр. 1, 4.
◊ Домашни потреби; домакински (кухненски) потреби; къщни потреби. Остар. Обикн. мн. 1. Предмети за бита, необходими за обзавеждане на дома. Селкоопът продаваше на търговската организация на градчето Н. яйца и кайсии, любеници и пъпеши, а купуваше за раховчани кухненски потреби и стъклария, халва и разни видове басми. А. Гуляшки, ДМС, 10. Услужване с добитък за превоз на снопи, камъни, дърва, услужване с домакински потреби .. — са неща толкова обикновени в селата и малките градове. Ив. Хаджийски, БДНН I, 79. Той вече изходи Франция от Бово до Парис, когато изненадейно го повикаха от дома му за къщни потреби. Й. Груев, СП (превод), 119. 2. Магазин или щанд, където се продават такива предмети. В горните етажи се редуват различните отдели: дрехарски, обущарски, за бельо, домашни потреби, .., тук може да си купите куфари, .., въобще всичко, каквото ви е необходимо. Г. Белев, КВА, 188. За каква потреба е. Остар. и диал. Защо, за какава цел е. Напълнил [г. хаджи Петков] цял сандък с реклами. За каква потреба му са — не ми е известно. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 49. Чехълчето стана мъж / и помисли си веднъж: / — За каква ми е потреба / едноклетъчна амеба, / щом в рода си още няма / личност важна и голяма. Кр. Вълков, МО, 246. — Купувам стоки от домашни потреби. — Защо, за каква потреба?