ПОТРЕБИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРЀБИЦА ж. Остар. и диал. Потреба; потребности. Слугините шетаха .. и всяка носеше по някой съд: паници, лъжици, тави, сахани и пешкири и други потребици. Ц. Гинчев, ГК, 168. Имаше малко бакалско дюкенче, в което ни продаваше един арменец най-обикновените неща за всекидневна потребица. Св. Миларов, СЦТ, 126-127. Бяха си направили нова черква, .. имаше .. стаица за черковни потребици. П. Р. Славейков, БП I, 7. Бях снабден с всички потребици, а и да стоя повече в Букурещ без работа, не виждах за уместно. СПл, 1876, бр. 5, 19.