ПОТРЕПЕРВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРЕПЀРВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от потрепервам. Премрежил очи, той [Стан] виждаше извивките на младото ѝ [на Елка] тяло, усещаше потреперването на облите ѝ рамене. Г. Райчев, Избр. съч. I, 119. — Сам ми е по-добре — късо отвърна той. По потреперването на брадичката, по тона на отговора Стела разбра Милковата мъка. П. Проданов, С, 85. Старецът беше получил неприятно потреперване на бузата и този тик беше така грозен, че Смил се отвърна, но сетне се овладя. Д. Добревски, БИ, 243-244. — Огън! .. Едно след друго дулата на оръдията потрепераха. Чу се гръм, после свистене, което бързо се отдалечаваше. Той [капитан Щулгин] отново махна с ръка. Пак потреперване. Пак гръм и пак свистене. Ив. Мартинов, ДТ, 173-174.