ПОТРЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРЀСВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); потреса̀, ‑ѐш, мин. св. потрѐсох, прич. мин. св. деят. потрѐсъл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св., прех. Потрисам. Сто пъти през деня, сто пъти през нощта тръпки потресват моята глава, моето сърце и моето тяло. Р, 1927, бр. 257, 4. Аз съм .. уверен, .., какво ония умни, .. силни человеци, които сега потресват всичкий свят със своето оружие и сила, .. години били са неразумни и безсмислени младенци. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 115. потресвам се, потреса се страд.

ПОТРЀСВА МЕ несв. (остар. и диал.); потресѐ ме св., непрех. Потриса ме.

ПОТРЀСВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); потреса̀ се св., непрех. Потрисам се. Какво ще стане, ако хванат и затворят баща му? .. А дали и него няма да тикнат в затвора? Съучастник. Помага да закопаят едно убито дете. И чие е това дете? Той се потрес‑

ва. Г. Караславов, С, 54. Въображението се потресва от страховитостта на картината. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 106.