ПОТРЕСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ТРЕСЕН, ‑сна, ‑сно, мн. ‑сни, прил. Книж. Който потриса, предизвиква потрес (в 1 знач.), смайване, поразяване; потресаващ, разтърсващ. Тревожни спомени смущаваха душата му [на Краличът]. През ума му минуваха всичките потресни сцени и образи на тая нощ. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 28. Величието на този храм прави потресно впечатление. Оня, който иска да преживее незабравими часове от живота си, трябва да види "Света София". А. Каралийчев, С, 43. Следва убийството на детенцето. Но идва .. развръзката и възмездието. Признанието, което Никита — .. прави пред баща си, пред властта и гостите, е потресно. Ст. Грудев, ББ, 92. Става, .., ала изведнъж в безсилие се отпуща на канапето и потресни въздишки огласят стаята. Ив. Кирилов, Ж, 28.

ПОТРЀСЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от потреса като прил. 1. Обикн. като сказ. опред. Който изпитва потрес (в 1 знач.), който е силно впечатлен, развълнуван, разтърсен, поразен от някого или нещо. Потресени замръзнахме пред Репиновата картина "Иван Грозни и синът му Иван" .. Мравки лазят по гърба ти, когато гледаш тая трагична сцена от средновековната руска история. А. Каралийчев, С, 117. — Господарю! Благодарим ти... Мусоргски гледаше потресен. И както новите мелодии го вълнуваха .., тъй мисълта за съдбата на тези деца го разтърси. Е. Йончева, ЗГ, 101. — Аз бях потресен от изненада .. Знаете ли кого видях? Александър Стрезов! Д. Немиров, Д, 95. Мита беше останала на мястото си безмълвна и потресена от щастие. К. Петканов, ЗлЗ, 133-134. Предател го посочи на турците в Горна Оряховица вечерта преди въстанието. Душата на смелия революционер беше потресена. Д. Марчевски, ДВ, 207.

2. Рядко. Който изразява потрес (в 1 знач.), смайване, поразяване. — Какво е станало бе, Петко? — даде си потресен вид и Вандо. Ст. Даскалов, СЛ, 494.