ПОТРЕСЀНИЕ

ПОТРЕСЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Потрес (в 1-3 знач.). Няма да забравя нравствената мъка и страшното потресение, което му [на К. Величков] бяха причинили няколкото реда в "Мисъл", дето д-р Кръстев му приписваше "царедворски и сервилни наклонности!" Ив. Вазов, СбЦГМГ, 212. Аз очаквах — .. — как братята ще посрещнат .. Бруно. Потресението им беше трудно за описване, седяха като гръмнати; .. долових шушнене, възклицания. В. Мутафчиева, СД, 107. Това природно явление [земетресението] беше прието от тукашното население съвсем не за потресение на земята. Знан., 1875, бр. 14, 214. Устните ѝ [на Зоя] побледнеле и тялото ѝ дошло в неестествено потресение. Младите юнаци гледале на нея със страх. Л. Каравелов, Съч. V, 123. Такъв ред или по-добре такова безредие свършват с ужасни народни и държавни потресения. Пряп., 1903, бр. 16, 2.

Списък на думите по буква