ПОТРЕЩЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРЕЩЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; потрещя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. потрещя̀л, ‑а, ‑о, мн. потрещѐли, св., непрех. 1. Трещя малко, известно време. — Живи ще сме, бульо. Живи и здрави ще сме. То войната е като облак — посвятка, потрещи, па мине и замине. Г. Караславов, Избр. съч.V, 151. Пуснале свети Герги, / погърмяло, потрещяло, / вихър вятър подухало, / лятна роса поросяло. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 188.

2. Само несв. Трещя малко от време на време, понякога.

ПОТРЕЩЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; потрещя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Остар. и диал. Втрещявам се, вцепенявам се, вдървявам се; подъбявам се, помръзвам. Той [българският народ] .. намери изходната точка към своето бъдеще. Тая точка е .. съсипванието на оние ръждясали петвековни окови, на които даже при звука съвременният човек би настръхнал и би са потрещил на мястото си. Хр. Ботев, Съч. 1929, 20. Потрещи ся, като го видя. Като извика въз мене, аз се потрещих. Н. Геров, РБЯ IV, 236.