ПОТРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТРЍВАМ1, ‑аш, несв.; потрѝя, ‑ѝеш, мин. св. потрѝх, прич. мин. страд. потрѝт, св., прех. 1. Трия малко или леко; потърквам. Едва се разсъних, потрих очите си, отметнах кълчищената черга и погледнах към прозореца. Кр. Григоров, ОНУ, 27. Мечката смутено потри муцуната си с лапа и продължи да стои на почтено разстояние. П. Петков, СП, 28. Той спира колата с удар на спирачките .. Какво ли се е случило? Офицерите се размърдват и потриват ударените места. П. Вежинов, НС, 54. Влахов се прозина, потри носа си и кихна. А. Наковски, БС, 97. ● Със същ. брада, коса. За извършване на същото действие, обикн. с банкнота от начална печалба — като суеверен ритуален жест за умножаване на пари и др.; потърквам. Секой продавач първ път кога ке продаде от стоката, сос некоя от парите, що ке ги земе, ке си потрие брадата или косата, за да има "колко коса, толко аир". СбНУ IХ, 132. // Със същ. ръце, длани. Трия леко една в друга дланите си като израз на задоволство, радост, удовлетворение от нещо или на злорадство; потърквам. Като предвкусваше сладостта на победата, Лъв Катаколон потриваше щастливо ръце. А. Гуляшки, ЗВ, 494. Старият .., потри ръце и каза: — Хубав дъждец. Утре като пекне слънце, след два-три деня земи си жетвата готова. Й. Йовков, ВАХ, 184. Той [Манчо] слагаше в маслото извара, позаглаждаше бучката и да я пипнеш отвън, беше твърда като камък. Излъжеше ли някоя гражданка с маслото, потриваше ръце, усмихваше се под мустак и не чакаше минутка, а кривваше по тясната уличка. Кр. Григоров, И, 33. — Сега ще ги наредя всичките — каза Михаил Меркулов, като потриваше радостно месестите си запотени длани. М. Марчевски, П, 282.
2. Само несв. Трия малко от време на време, понякога; потърквам. Чернев се върна вкъщи. Разтвори пакета и, като потриваше изстиналите си ръце, започна да чете нелегалното възвание към българския народ. К. Калчев, ЖП, 80. Свила се беше [мишката] в една .. трапчинка, потриваше с лапички муцунката си и се изтягаше от време на време. О. Василев, ДП, 7. потривам се, потрия се страд. и възвр. Кога да ся боляса дете, трябува да му ся измие мястото, дето ще ся боляса, с чиста вода, па да ся изтрие и потрие с вълнена кръпица, докле ся зачерви. Лет., 1874, 86. Потривам се по лакътя, да изтрия петно.
ПОТРЍВАМ СЕ1 несв.; потрЈя се св., непрех. Обикн. с предл. до, о, в. 1. Трия се леко, малко. Аз не обръщах никакво внимание, че при всяко качване в трамвая о мен се потриваха пътници с прашни и изцапани ватенки. А. Тонич, ГЗМ, 29. В това време котката дойде до нея, протегна се сладко и се потри о коляното ѝ. И. Петров, НЛ, 91. Нашата лодка се потрива в пясъчното дъно и засяда в плитчината. М. Тошков и др., НР II, 103.
2. Само несв. Трия се малко от време на време, понякога.
◊ Потривам <си> / потрия <си> ръце<те> (длани<те>). Разг. Изпитвам задоволство от нещо или злорадствам заради нещо. Той [Лоев] искаше да научи защо либералите потриваха ръце, като че Русия беше станала тяхна съюзница! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 116. Никого няма да заболи, ако раздерем от викане празните си гърла или полицията пребие десетина души от нас. Това ще бъде удар във въздуха и господарите радостно ще потрият ръце. Д. Димов, Т, 231.
ПОТРЍВАМ2, ‑аш, несв.; потрѝя, ‑ѝеш, мин. св. потрѝх, прич. мин. страд. потрѝт, св., прех. Диал. Затривам2. Па се минуло ни млого, ни малко, / .., / па дойде църната чума, / та потри старо и младо. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 103. потривам се, потрия се страд. и възвр.
ПОТРЍВАМ СЕ2 несв.; потрѝя се св., непрех. Диал. Затривам се.
ПОТРЍВАМ СЕ3, ‑аш се, несв., непрех. Разг. Неодобр. Бавя се, губя време, без да свърша, направя това, което е нужно; мотая се, моткам се, размотавам се, мая се. "Минавай!" — крещят офицерите, а момчетата се потриват край брега [на реката], не им се ще дори за опит да нагазят. П. Вежинов, ЗЧР, 27. — Хайде, мамо, ето ти билета и не се потривай, че самолетът не чака — вика ми Пенчо. ЖД, 1967, бр. 8, 15. — Монка, ставай! Какво се потриваш? — дърпа го дневалният. А. Станоев, П, 129. Колко пъти Темелко ходи до работилницата му, ехе — пътека направи. Но Койно все се потрива, все обещава: "Следния месец вече готово!". А. Тонич, КСШ, 38. Чакаха [румелийските войскари] мюфтията (а той не закъсня — не му държеше да се потрива). В. Мутафчиева, ЛСВ II, 578.