ПОТРОПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРО̀ПВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от потропвам и от потропвам се. При първото потропване на портата, и без да помни и знае как, Иван Краличът се прехвърли обратно през зида и падна на улицата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 16. Счуха се бързи стъпки из коридора и вратите се отвориха без потропване — влезе с твърди стъпки подпоручик Черенев. А. Страшимиров, Съч. I, 195. Беше тихо — чуваше се само лекото потропване на дъждовните капки по стъклата на прозорците. Сп. Кралевски, ВО, 100. Долу, пред входа, се чуваха потропванията на караула, види се, и на него не му беше топло. Ст. Мокрев, ЗИ, 163.