ПОТРОШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРОША̀ВАМ, ‑аш, несв.; потроша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. 1. Счупвам, строшавам. Аз го помолих да ми даде да нося пушката, но той не се съгласи. — Малък си още за нея. Ще паднеш да я потрошиш в някой камък — рече старецът. Ем. Станев, К, 16. Побърза да свали самара на Клеопатра, за да не го потроши, като се затъркаля. Т. Харманджиев, КЕД, 124. Биволите, .. напираха да потрошат вратника на кошарата, дето бяха затворени. Ил. Волен, НС, 65. // Изпочупвам, изпотрошавам. Бомба избухна до вратите на луксозно кафене .. Самоделното взривно устройство потрошило прозорците на заведението. Мон., 2002, бр. 1326, 5. Снежна буря събори огромно дърво на пазар "Чаталджа" .. Клоните му потрошиха част от покрива на бистро и околните магазини. 24 часа, 2003, бр. 23, 7. Аз, когато бях на твойте години, то и керемидите потрошавах с конските подкови. Л. Каравелов, Съч. IV, 209. Гора потрошиа [вили-самовили], / .. / при Бойчо да дойдат / и Бойчо да видят. Нар. пес., СбНУ ХLII, 227.

2. Набивам жестоко някого, като му счупвам кост, кости; пребивам. До оградата се бяха събрали десетина младежи, тясно обградили висок, плещест момък .., който .. повтаряше ..: — Ще го потроша! И никой да не ми се меси!... Аз сам... Ще го науча как се взимат чуждите момичета... О. Бояджиев, П, 65-66. Оная вечер щях да потроша Маноля с бой. Ив. Вазов, Съч. VIII, 29. Много лошо сте направили, вий сте потрошили турчелята в Ахиево. М. Кънчев, В, 21. Ников заплашил охраната на сградата. " .. Знаеш ли кой съм аз? .. Утре .. ще те заведа на Витоша и там ще те потроша", били заплахите на Ников. Нов., 2006, бр. 119 [еа]. // Със същ. крак, ръка, глава. Счупвам (крак, ръка, глава). Стъпалата [на подлезите] са истинска пързалка. В първите дни на големия снеговалеж повечето изобщо не бяха почистени. Хората губеха по пет-десет минути, докато пропълзят опасните зони, без да се изтърсят и потрошат ръце или крака. С, 2005, бр. 4344 [еа]. Падал [конят] от един брег, та се утепал. Едва и момъкът не си потрошил ног^,ете. СбНУ, ХLIХ, 597. Братята почнале да се карат. И дигнали боздуганите и почнали да са бият. Щяли да си потрошат главите. Нар. прик., СбНУ ХLVI, 44.

3. Изхабявам, повреждам нещо (машина, инструмент, съоръжение) поради неправилна и интензивна употреба. Човек доде не потроши, доде не разсипе, може ли да се научи? П. Р. Славейков, БП II, 208. Ако непрекъснато форсираш колата, бързо ще я потрошиш.

4. Прен. Неодобр. Изразходвам, употребявам нещо, обикн. напразно или в количество, по-голямо от необходимото или отколкото съм предполагал. Юстиниян е голям владетел, знаеш ли колко нощи съм потрошил да стоя над неговите закони. Голям ум. Й. Вълчев, СКН, 349. Плума .. ѝ пошепна: — Много хляб, много гозби и вино потрошихте днес на софрата! К. Петканов, ДЧ, 156. Сега да видим туй момче колко време е потрошило за четение в разстояние на седем години. ИЗ 1874-1881, 1882, 136. Работник, който на чист въздух мръда и ся напина, потрошава много повече сила и частици от снагата си, а не оня, който кротува или на стола си работи мирно. КН, 1873, кн. 5, 24. //Изхарчвам, изразходвам, обикн. напразно или в голямо количество. — Какво ли е станало с богатството му [на Давид-Лазар], .. — Какво ще стане — разпиляло се е. Да не мислиш, че малко пари е потрошил да ходи по Македония ..! П. Спасов, ХлХ, 197-198. — Сума пари потроши баща ми да ме издържа в чужбина. Д. Вълев, З, 202. И слънчице ще изгрее в тая приемна със златистата мебел — толкова пари съм потрошил за мебелите и килимите, та да е красиво и приятно. А. Гуляшки, Л, 504.

5. Троша малко, кратко време. Потроши и ти орехи, за да свършим по-бързо.

6. Остар. и диал. Разтрошавам, натрошавам, раздробявам. Потръкайте с пила дръво или желязо .. Трошица по трошица ся

отламя .. и като .. така .. работим, можем потроши всичкото на прах. Й. Груев, Лет., 1869, 85. Такъва [жилава и глинава] земя кога ся изоре преди зимата, па ся остави на бразди, студът потрошава пръстта. Лет., 1874, 259. Потрошил хляба. Н. Геров, РБЯ IV, 234.

7. Прен. Остар. и диал. Разбивам, разрушавам, разсипвам. Тракийски народи потрошили сухопътните персийски войски. Й. Груев, КВИ (превод), 23. Сръбска войска настъпува, / границата потрошиха, / .. / Бугарска земя дойдоха, / много села превзеха. Нар. пес., СбНУ ХV, 46. — Царе Сулимане, / .. / тизе мене за юнак не знаеш — / .. / воз портите кули че заградим, / на кулите ченгеле че турим, / че ти весим .., / .. паши и везире, / сичко царство че да ти потрошим. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 53. потрошавам се, потроша се страд. Проводи писмо на Николай Палаузов да понадникне в училището, за което се потрошиха толкова пари. А. Каралийчев, НЗ, 162. Жилавата земя в мокро време тяжко ся оре, ..; а когато браздите не ся потрошат на дребно, оранта не чини. Й. Груев, Лет., 1872, 234.

ПОТРОША̀ВАМ СЕ несв.; потроша̀ се св., непрех. Разг. 1. Натрошавам се, начупвам се, счупвам се. Ако ли е на нива, той се моли на Бога ралото му да се потроши, та да може да се върне по-рано в село. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 53. Тая насъбрана вода из улиците .., разпуща ся .., та попуква стените на шуплиците, а трошиците, попукани малко по малко от вода, вятър, мраз и горещина, ся потрошават, та стават на прах. Й. Груев, Лет., 1872, 233. Череша си род родила, / от рода са потрошила. Нар. пес., СбИБ, 61. // За крайник и др. — счупвам се поради удар, побой и др. Ако паднеш, ръцете и краката ти могат да се потрошат.

2. Счупвам си кост, кости. По един скиор на ден чупи крайник. 25 се потрошиха по пистите на Витоша .. По пистите най-често се чупели крака и ръце. 24 часа, 2003, бр. 18, 2. — Викам та, .., Иванчо, / я имам мечка .., / да дойдеш, да са побориш, / .. да са потрошиш. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 20.

3. За машина, инструмент, съоръжение — изхабявам се, повреждам се от дълга или интензивна употреба. Ефектът .. би бил като при изтичане на антифриза от колата ви. Двигателят прегрява и когато се потроши и блокира, вече няма да ви се размине само с наливане на нова охладителна течност. 24 часа, 2005, бр. 24, 35.

◊ Потрошавам / потроша си краката. Разг. Много бързам за някъде или да свърша нещо. Дърварите викаха: — Мечка! Мечка! — .. Побягнаха, краката си потрошиха. Ем. Станев, ГЧ, 18. Какво .. налага очевидното сервилничене пред САЩ? .. Български управници — .., ще си потрошат краката да предлагат ту една, ту всички бази от времето на Варшавския договор под претекста, че подлежат на закриване. НЗ, 2004, бр. 2 [еа].