ПОТРОШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРО̀ШКА ж. Диал. 1. Обикн. мн. Чупене, трошене, изхабяване, разсипване на нещо. Държали [младежите] го [житото] да поникне! Детинска им работа! Сега да ги избиеме ли? .. Без потрошки не може ни едно добиче да се научи да кара колата! Ст. Даскалов, СЛ, 448.

2. Стар, изхабен от дълга употреба или потрошен, счупен, повреден предмет (машина, инструмент, кола и др.); трошка. Хитов .. тръгна .. да види оръжието на доброволците .. — Старо... Нефела .. Връщайте се с време по домовете си. Лейте куршуми, купувайте нови пушки, а не таквиз потрошки. Г. Манов, КД, 107.