ПОТРЪГВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРЪ̀ГВАНЕ, мн. (рядко) ‑ия, ср. Отгл. същ. от потръгвам. Като ми омръзнаха вече опитванията и потръгванията, които бях предприемал досега, реших ся вече да си мирувам. П. Р. Славейков, РО (превод), 84. Отиването на нашите народни архипастири в техните епархии, .., не остана без чувствителен белег за едно потръгване напред. Ч, 1875, бр. 1, 7.