ПОТРЪСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРЪ̀СКВАМ, ‑аш, несв.; потръ̀скам, ‑аш, св., прех. и нeпрeх. Тръскам, разтърсвам малко, леко или от време на време, понякога. После с помощта на момчетата положи безчувствения Емил по корем на коляното си и започна леко да го потръсква. От устата му потече на мътни струи погълнатата вода. В. Райков, ПВ, 44. Той шъпнеше нещо в ухото на пашата и някак весело потръскваше глава, сякаш сам се смееше на приказката си. А. Христофоров, А, 238-239. потръсквам се, потръскам се страд.

ПОТРЪ̀СКВАМ СЕ несв.; потръ̀скам се св., непрех. Тръскам се малко, леко или от време на време, понякога.