ПОТУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; поту̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. Слагам, оставям някъде нещо, за да не се вижда или за да не бъде намерено; скривам. Сутринта, рано-рано го [Апостол] посетиха приятелите му, .. и когато съгледаха кофата с боя и омацаната четка до кревата, разсърдиха му се, че още не ги е потулил някъде. Ил. Волен, МДС, 111. Разровила баба огнището скритом, извадила питката и я потулила някъде. А. Каралийчев, ПС I, 5. Здравко потули колесара в крайпътния лещак. Цв. Ангелов, ЧД, 24. Видя се как изглежда сега: .., облечен с дрехи от бозов шаяк, пък наметнал върху им .. кюрк, задигнат от онзи ага, дето прекалено дълго мълча къде е потулил алтъните. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 34-35.
2. Правя някой или нещо да останат незабелязяни, невидени от други; скривам. С тая цел се оттегли още по̀ към полите на Стара планина, дето гъсти габерови бранища можеха да го потулят. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 157. Бледите светлинки блясваха и се скриваха из гъстака, припламваха и угасваха, докато мракът ги потулеше. Х. Русев, ПЗ, 10. Оттатък дола имаше едно малко възвишение, което щеше да го потули една-две минути от очите на потерята. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 173. ● Обр. Тъмна мартенска вечер потули гората. М. Яворски, ПОББ, 11. Радомир стисна устни. Пустотата .. потули в него следите на миналото, пътеките на бъдещето. М. Смилова, ДСВ, 92. //Правя нещо (състояние, чувство и под.) да не може да се долови, забележи, усети; скривам, прикривам. Срещу нас идва старец, който иска да потули своята немощ — гласът му е по-висок, отколкото
изисква случаят, смехът му — по-бодър и по-продължителен. Ал. Гетман и др., СБ, 259. Обидата на Лазара тя чувствуваше като че е нанесена и на нея. Това чувство разкъсваше сърцето ѝ, пълно с нежност към Лазар, .. нежност, която не искаше да назове с истинското ѝ име. Тя винаги я потулваше. Х. Русев, ПЗ, 114. Светослав правеше неимоверни усилия да потули тревогата си. Ив. Вазов, Съч. XIV, 187.
3. Със същ. око, очи. Покривам плътно нещо (очи) така, че да не може да възприема; закривам1, затулвам, затулям. Минка потули с кърпа плувналите си в сълзи очи, па падна и се захлупи на земята. Ц. Церковски, Съч. III, 190. Вътре в кантората седеше човек. Цанко видя, че той ги мярна за миг, като влизаха, но пак потули очите си. О. Василев, ЖБ, 83. Той .. превъртя окото си и бавно го потули зад клепачите. Ст. Даскалов, ВМ, 55. Герга мисли, мисли, потулила очи под правите вежди. Ст. Даскалов, ЕС, 257.
4. Прен. Неодобр. Правя нещо да не се разбере, узнае, като го премълчавам, не съобщавам действителната му същност или го представям в по-приемлива форма; скривам, прикривам. Не потулили кражбата и го натикали в затвора! Т. Генов, Избр. пр, 115. Преди няколко дни един строителен инженер .. починал от инфаркт, но после се оказало, че лекарят от Бърза помощ му помогнал .. — вече се е разчуло, но сигур ще потулят работата. Ал. Томов, П, 119. По-заможните хора, избрани редовно .. за черковни и училищни настоятели, нарочно потулваха всичко, защото сами не бяха съвсем чисти. Й. Йовков, Ж 1945, 54. Бил съставен общ комитет от най-видни хора, които се разтичали да потулят започнатия спор и да запазят гимназията. Д. Бозаков, ДС, 84. Ако дойде неблагоприятен отговор от Константинопол, ще го потулим, кой ще знае. Д. Талев, ЖС, 427.
5. Остар. Потушавам. Българското въстание, .. което трябаше да избухне същевременно навред на 1 май, са издаде и турското правителство го превари, взе мерки и го потули на по много места. СПл, 1876, бр. 8, 30. Правителството иска да потули тази революция с изпроважданието на гвардията на бой. НБ, 1876, бр. 7, 28. потулвам се, потуля се страд. Ще кажеш на вардачите да подготвят конете в гората, там да ги скрият .. — С конете лесно — рече Дамян, — ами с житото? Тъкмо вършеят. — И там може да се потули нещо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 300. Завел бях дело само срещу първите двама, колкото за назидание. А работата така се и потули. А. Христофоров, О, 133.
ПОТУ̀ЛВАМ СЕ несв.; потІля се св., непрех. Разг. Заставам или отивам на място, където няма да бъда видян, забелязан или намерен; скривам се. Той нарочно бе избрал това място, за да може да се потулва зад главите на предните зрители. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 90. Едрият модроок ковач оставял чука до наковалнята и се изправял на прага. Очите му не слизали от момата, докато тя се потулела зад близкия завой. Ив. Планински, БС, 75. Зад една стара върба се беше потулило момче с въдица. Тъкмо когато минавахме, то дръпна пръчката нагоре и измъкна една голяма сребърна риба. А. Каралийчев, ПД, 211. Вкъщи се събирахме около десетина деца. Денем често се сбивахме помежду си, жените вдигаха олелия. Ала щом се зададеше чичо, всичко утихваше. Потулвахме се кой де свари. Кр. Григоров, ОНУ, 16. ● Обр. Лагерните вили се потулват зад смърчовете. Цв. Ангелов, ЧД, 108. // Отивам някъде, обикн. без да се знае къде съм, за да избягам, да се спася от нещо или за да не бъда обезпокояван от някого; скривам се. Най-сетне стигна в Атон. Потули се в най-затънтения гръцки манастир. Неговата душа, .. , подири спасение .. при хората, за които беше чувал, че са "пустинници — небесни люде и земни ангели". А. Каралийчев, ПГ, 120. Ех, Здравко, .. Тая сутрин отказа да закуси .. Потули се някъде, избяга от майчиния поглед. И тя .. всичко трябва да върши сама. Цв. Ангелов, ЧД, 6.
◊ Потулвам си / потуля си главата. Разг. Потулвам се, скривам се. Неволно краката му се задвижиха по посока пак към градината. ... върви и мисли къде може да си потули главата, къде може да отдъхне. Навсякъде сѐ едни хора той гледа, сѐ едни думи слуша: жени се! Ц. Церковски, Съч. III, 118.