ПОТУПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТУ̀ПВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от потупвам и от потупвам се. Като изчакваше сина си да слезе от каручката, .., и след обичайното потупване по рамото, той го заговаряше с едни и същ въпрос. А. Гуляшки, Л, 37. Тапата уж не забеляза протегнатите ръце и потупванията от страна на моряците и побърза да се здрависа с Даскала. Е. Кузманов, ЧДБ, 13. В тъмнината Василев неясно виждаше лицето на Садък, .. Но .. по приятното потупване по коляното, когато говореше, той виждаше колко много се горещи сега. Х. Русев, ПЗ, 176. Той казваше със смях, с приятелско потупване по гърба, че днес, .., ще пристигне "бай Стоян Мъглов". Й. Йовков, ПГ, 248.