ПОТУРИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТУ̀РИ само мн. Горни гащи — част от традиционното народно мъжко облекло на балканските народи — свободно, широко надиплени горе, с дълбоко дъно и постепенно стесняващи се крачоли, обикн. от дебел вълнен плат. Бяха облечени в тежки тракийски носии .. — в широки, надиплени кафяви потури, с тежък ален пояс на кръста. Б. Несторов, АР, 81. Старата къща е дом на един ячък селянин, .. Той не носи потури и калпак, а ходи с панталон и мека шапка. Ал. Гетман и др., СБ, 285. Васко много се зарадва, че дядо му ще захвърли най-после потурите и джамадана и ще почне да носи дрехи като баща му, като вуйчо му, като всички млади хора. Т. Харманджиев, Р, 157. Някой реже с триона, а дъното на потурите му се люлее като цедилка с прясно сирене на овчарска кобилица. СбЦГМГ, 61. Чо‑

хените му [на бея] потури, обшити с шестнадесет реда гайтани, меко изшумяха и той удобно хлътна в седлото. Ст. Сивриев, ПВ, 108.

◊ Засмели ми <са> се и потурите. Диал. Много съм радостен. Засмяха се на Юмера и потурите, че дружина ще си има, грабна ми и ямурлука, и торбата, насмалко и мене да нарами! Н. Хайтов, ДР, 19.

— От тур. potur. — Друга (диал.) форма: пату̀ри.