ПОТУРНАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТУРНА̀К, мн. ‑ци, м. Мъж християнин, който се е потурчил; помак, българомохамеданин. Хаджи Симо, като потурнак, прекръстен на Мустафа ефенди, рекъл, че митрополитът и неговите помощници подбудили народа към бунт. К. Странджев, ЖБ, 25. Турчеенето най-много са го разпространили ренегатите (потурнаците), не само между българите, а и между гърците, .., арнаутите, арменците. Ц. Гинчев, ГК, 205. След като разказва поп Методий как били изтурчени чепинските българи, завършва със съобщението, че Хасан ходжа накарал новите потурнаци да разсипят "сите църкви от Костенец до Станимака". Н. Хайтов, А, 16. Петно на рода български е Бабаноглу, потурнак. Всички го мразят. М. Марчевски, П, 24.