ПОТУРЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТУ̀РЧВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от потурчвам и от потурчвам се. Как да се обясни .., че Манастър си е останало чисто българско село в морето от поислямчени села? Не подсказва ли това обстоятелство, че Манастър е бил основан по-късно, след потурчването? Н. Инджов, ПП, 100-101. Подир преселението и подир заминаването на руския консул хората много се отчаяха. Наченаха се доброволни потурчвания. Д. Яръмов, БП, 185. За да спаси сестра си от потурчване, уби с пушка млад турчин. К. Петканов, Х, 138.