ПОТЪГУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЪГУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Тъгувам малко, кратко време; потъжа, поскърбя. Потъгува [момчето] седмица-две по за‑

трупаните със сняг сеновали и разбра, че пътят му за казармата ще бъде затворен до пролетта. Г. Русафов, ИТБД, 97. Той беше запалил в душата ѝ .., едно крехко чувство, което тя не сподели с никого, защото то бе само моминска мечта, с която можеше вечер да заспива и да потъгува. Ем. Станев, ИК I и II, 164. Степанович потъгува [за разваления годеж]седмица-две, като че ли от приличие .. и отново заживя благопристойно и весело. С. Севан, РР, 52. Не го [телефона] обичам: мирка нямам от него — нито да побленувам, нито да потъгувам, нито да помързелувам. О. Василев, Ст, 1963, бр. 903, 2.