ПОТЪЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЪЖА̀, ‑Јш, мин. св. ‑Јх, св., непрех. Тъжа (в 1 знач.) малко, кратко време; потъгувам, поскърбя. Върнал се старикът дома, а Петля го няма. Веднага той разбрал каква е работата, потъжил, поплакал, па запушил лулата и седнал да мисли. Елин Пелин, ПР, 215. Длъжност братска, длъжност християнска зове нас да потъжим за оставената ни обща майка България. ДЗ, 1867, бр. 6, 23. В тоя град нещо скъпо е всеки оставил / и се връща при него със ранната нощ. / Потъжи, помечтай. В. Андреев, П Пес., 59. Като чуеш за смъртта ми, / ти ще сториш най-добре / да потъжиш, както тъжиш / за говедо, га умре. П. Р. Славейков, Лет., 157.

ПОТЪ̀ЖА СЕ, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св.,непрех. Остар. Оплача се, жалвам се; тъжа се. — Господин кмете, не ги пущай, догдето не ти разправят от игла до конец как стои работата. Той помисли, че те са дошли да му се потъжат. Ст. Чилингиров, ПЖ, 92. Присъствующий член на съда обяснява на участниците в делото в какъв срок и по какъв ред те могат да ся потъжат пред по-горний съд срещу изслушаната от тях присъда. ВП, 125. — Синко! Ако би знаял това баща ти! Напомни си последните му думи: "Благословението ми да ти бъде клетва, ако някога са потъжи майка ти против тебе". Кр. Пишурка, ИТ, 18. Сърбкините, които гледале ранените, биле извадени от българските болници, защото руските госпожи са потъжиле за лекоумното им постъпяне с болните. НБ, 1876, бр. 30, 118.