ПОТЪМНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТЪМНЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; потъмнѐя, ‑ѐеш, мин. св. потъмня̀х, прич. мин. св. деят. потъмня̀л, ‑а, ‑о, мн. потъмнѐли, св., непрех. 1. Ставам тъмен или по-тъмен, отколкото съм бил. Още преди да се стъмни тоя ден, небето потъмня, почерня цяло. Д. Талев, С II, 259. Пот облива не само лицето, но и цялата снага, ризата потъмнява на гърба и лепне. Й. Йовков, Ж 1945, 209. Не слизаше от коня си, не сваляше оръжието си, не прощаваше на враговете си. Но
като че ли посърна и лицето му някак потъмня. П. Константинов, ПИГ, 18. Зелето се накъсва на цветчета, .. и се сварява .., отцежда се и веднага се наръсва с оцет или лимонов сок, за да не потъмнее. Л. Петров и др., БНК, 149-150. Новото сребро скоро потъмнява и затова трябва да са чисти. Ступ., 1875, бр. 3, 23.
2. Само безл. потъмнява, потъмнее. Става тъмно или по-тъмно, отколкото е било; притъмнява, помрачнява, стъмнява се, замрачава, замрачава се, смрачава се. В стаята потъмняваше. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 112. Навън потъмня и се разрази буря. Ст. Христозова, ДТСВ, 117. Навън беше съвсем потъмняло. Ив. Вазов, Съч. ХII, 143.
3. Прен. Ставам навъсен, сърдит, недоволен или мрачен, тъжен; помрачнявам, помрачавам се, помръквам. Работата тръгна бавно .. Деяна, свикнал работата му да върви бърже и в ред, още повече потъмня .. — Ако не ти се работи, кажи да му търсим колая. Г. Караславов, СИ, 99. Хазаинът потъмнява, .. — Нямам нищо против вас! Но против партията ви. Др. Асенов, ТКНП, 14. Къньо беше потъмнял, почти неузнаваем, в очите му гореше някакъв зловещ огън. Й. Йовков, Разк. I, 125. Станка потъмня .. Тя изгуби всяка надежда за щастие. Елин Пелин, Съч. III, 152. ● Нар.-поет. Тъмен потъмнявам. Цветан се върна на кошарата, взе Зюмбюла .. Дилян, поразен от измамата на Зюмбюла, тъмен потъмня и се изгуби нанякъде. Ив. Карановски, Разк. I, 45. // За лице, очи, поглед — придобивам навъсен, суров или мрачен, тъжен вид; помръквам, помрачнявам, помрачавам се. Черните очи на Василена потъмняха. — Оставете ме на мира — сопна се тя. — Аз бъркам ли ви се на нещо? Не искам и вие да се бъркате на мене. Й. Йовков, АМГ, 107. Тя [Хаваджиева] тръпнеше в спазмите на неудържим гняв и очите ѝ все повече потъмняваха. Г. Караславов, Т, 37. Лицето на Арона потъмня и той глухо заговори: — За какво врачуват? Ст. Загорчинов, ДП, 268. Погледът на майката отново потъмня. Кр. Велков, СБ, 10.
4. Прен. Губя от силата или значението, качеството, стойността си, проявявам се по-слабо, отколкото преди; помрачавам се, избледнявам. Кирил млъкна. Спомените за детските лудории, за простия и спокоен живот потъмняха. Г. Караславов, Избр. съч. I, 289. Христака вече се учеше, но се учеше тайно, .. Сякаш се боеше, като узнаят за това и другите, да не би да потъмнее славата му на добър гледач на добитък. Ил. Волен, МДС, 188. Светлото щастие, което тяхното въображение рисуваше, почна да потъмнява. Ив. Вазов, Съч. II, 113. Още отсега са забелязват безбройни знакове за една страшна революция в Цариград, пред която ще потъмнеят сичките досега там станале преврати. НБ, 1877, бр. 72, 277.
5. Прен. За ум, съзнание и под. — губя способност за преценка на нещата, на действителността, не функционирам нормално поради силно чувство, напрежение, болест и др.; помрачавам се, замътвам се, помътнявам1, помътнявам се, замъглявам се. Противоп. избистрям се, прояснявам се. "Шрапнели!" — мислеше офицерът и съзнанието му вече потъмняваше. Й. Йовков, Разк. III, 27. Дончо: Този, който е със своите, за свое име — кръвта си до капка да пролее, няма да му се посвиди. Пък един голтак — нийде никого няма — за какво ще го боли? Иван: .. Теб ти е потъмнял ум и свяст, Дончо! П. Тодоров, Събр. пр II, 77. Каквото поискваше Чрънят — взимаше го, когото намразеше — унищожаваше го. Ни сила, ни съвест, ни вяра в бога спираха желанията му .. От гордост, похот и лакомия умът му заръждавя и потъмня. А. Дончев, СВС, 134. Ума му потъмнява и попада в такива глупости и нелепости, които по-напред никога не е направал. П. Кисимов, ОА II (превод), 131.
6. Езикозн. За неударени широки гласни — променям гласежа си поради затваряне, стесняване на учленяването, подлагам се на редукция; редуцирам се. При членуваните имена като младостта, пролетта, радостта в края се чете и изговаря а .., защото гласната е под ударение и не потъмнява. Вл. Мурдаров, ДДЕС, 12.
ПОТЪМНЯ̀ВА МИ несв.; потъмнѐе ми св., непрех. Остар. 1. Причернява ми, притъмнява ми. Той чувствуваше, че главата му се върти, че на очите му потъмнява. Ив. Вазов, Н, 71. Черен облак са надвеси над Иванчовите очи, потъмня му, зави му са свят и насмалко да падне. Ил. Блъсков, ПБ II, 74.
2. Става ми тъжно, мрачно, неприятно. Мила. Може би аз те обичам още и за туй, че не си богат, .. Защо ти потъмня? Христофоров. Спомних си нещо, което чух от твоя брат. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 94.
ПОТЪМНЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; потъмня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане тъмно или по-тъмно, отколкото е било. Една девойка, Блага, .. ту изрусяваше, ту потъмняваше косите си. Ст. Даскалов, ЕС, 66. Слънцето прежуря и пърли голите гърбове на плувците. Вятърът потъмнява лицата и плещите. С. Северняк, ОНК, 86. Мъглата, облаците и мрачността на земята не могат да потъмнят бляскавостта на тази [евангелската] светлина. ИЗ 1877, 1881, 339. ● Обр. Султана дочуваше отдавна шепота на злорадата мълва, .. мълвата потъмняваше чистия ѝ образ. Д. Талев, ЖС, 65.
2. Прен. Рядко. Със същ. ум, разум, мисъл и под. За болест, гняв и др. — попречвам на проявите, на нормалното действие на нещо, означено от съществителното; по‑
мрачавам1, помътнявам2, затъмнявам1, замътвам1, замъглявам, замрачавам. Противоп. избистрям, прояснявам. Дали защото болестта беше потъмнила разума му, .., или пък поради някои други причини, но той мина с колата си по същата черта, отгдето преди малко беше минал и Токмакчията. Й. Йовков, ПК, 171-172. — Змею, ще ми паднеш, с два стръка ще ти потъмня и ум, и свяст! П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 296.
3. Прен. Остар. Намалявам силата, степента, значението, стойността на нещо; помрачавам1, засенчвам, затъмнявам1, засланям. Симеон, който съвсем потъмни славата на Византийската империя и до самата си смърт беше нейният най-голям враг, скъса връзките, които свързваха българската черкова с цариградския патриарх. Р. Каролев, УБЧИ, 22. С неопровержими цифри те [министрите] отхвърлиха обвиненията на някои от опозиционните депутати, които .. се мъчеха да потъмнят по който да било начин свободата на последните избори. Бълг., 1902, бр. 496, 1.
4. Езикозн. Произнасям широки неударени гласни [а], [о], [е] напълно или приблизително като тесни [ъ], [у], [и] или променено, не съвсем ясно; редуцирам. потъмнявам се, потъмня се страд. Те [самодивите и самовилите] някога са били добри божества, .., а са станали в народното представление зли само под влияние на Христовото учение. И колко по-силно е било това влияние .., толкова повече .. са се потъмнявали .. светлите някога образи на езическите .. божества. М. Дринов, ППБН, 76.
ПОТЪМНЯ̀ВАМ СЕ несв.; потъмня̀ се св., непрех. Разг. Правя, боядисвам косата си тъмна или по-тъмна, отколкото е била. Потъмних се, защото не можах да се изруся добре и не ми приличаше.