ПОТЪМНЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТЪМНЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. потъмнѐли. Прич. мин. св. деят. от потъмнея като прил. 1. Който е станал тъмен или по-тъмен, отколкото е бил преди. Буля .. събираше багажа си. Натъпка две торби с кенарени ризи и пешкири, .., сложи и една потъмняла сребърна гривна. К. Калчев, ПИЖ, 99. Коста, .. измъкна изпод чина чантата на Захари, бързо я отвори и извади отвътре .. своето ножче, .., с потъмняло острие. Сп. Кралевски, ВО, 18. Лятно време през ниските кирпичени дувари се премятаха клони от смокини, а зад потъмнелите от времето порти се чуваше тракане на стан или заскърцал кладенчов чекрък. К. Константинов, ППГ, 14. Дрехите са без блясък, без драпировка, потъмнели и прашни. Й. Йовков, Ж 1945, 137. ● Нар.-поет. Тъмен потъмнял. Лицето на старата жена, тъмно потъмняло, .., загасналият ѝ глас — това беше жива мъка. Д. Талев, ПК, 513.
2. Прен. Обикн. като сказ. опред. За човек — който е намръщен, сърдит или мрачен, тъжен. Горе на батозата се появи Павли Сенеберлията. Потъмнял, гневен, патрондашът на пояса му лъщи. Й. Йовков, ВАХ, 146. Христо Панчев беше весел човек, .. Имаше хубаво настроение и сега за пръв път го видях потъмнял. Ст. Даскалов, ЕС, 305. Отчаяният рибар .. още се тюхкаше .. цял потъмнял се запъти бавно, бавно за вкъщи. Д. Калфов, ИТШ, 64. Край църквата минават селяни, .. Отец Изидор ги дебне, потъмнял и разтревожен — никой от тях не влиза в църквата. Ц. Лачева, СА, 42. // За лице, очи, поглед — навъсен, суров или мрачен, тъжен. — Тури им балтията на тия часовникари бе, чичо .. Чичото-фактор се разходи напред-назад, спря в средата на кабинета и изрече с потъмняло лице: — Ще хвърчи перушина из въздуха! Й. Попов, ПЧ, 20. С потъмнели очи, в които още светеха сърдити пламъчета, тя [Но‑
на] излезе. Й. Йовков, ЧКГ, 86. Водачите се нахвърлиха върху Филча, удариха му няколко камшика и с мъка отърваха Керима. Освободен, с потъмняло лице от яд, Филчо се изгуби в навалицата. К. Петканов, Х, 16. // За поглед — който е лишен от жизненост; помръкнал, угаснал, замрял. Яна бавно отвори очи и в потъмнелия ѝ от умора поглед проблесна доволство и горда радост. Д. Талев, СК, 128. Камен заговори гневно с пленника [Ахмед]: .. Ахмед гледаше с потъмнял поглед и само устните му показваха, че е жив. К. Ламбрев, СП, 383.
3. Прен. Поет. Който е изгубил силата, значението, стойността си и се проявява по-слабо, отколкото преди. Неволно, но внезапно потъмняла, / моята любов ти днес уби. П. К. Яворов, Съч. I, 103.
4. Прен. За ум, съзнание, разсъдък и под. — който е с нарушени прояви, действие поради болест, гняв, старост и под.; помрачен, помътен, замътен1, замъглен. Противоп. бистър, ясен. И току нечаено в потъмнелия му ум зеха да се нижат глъчките на дяда му — че човек няма да стане. П. Тодоров, И I, 118. Умът му беше замъглен, разсъдъкът му — потъмнял от ярост. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 148. Като вощеница, .., мъждукаше тя [майката на Петър] .. Ката вечер, щом девойки нарамят кобилици към извора, виждаха я седнала на прага .. Мудно, сякаш насън, в тези вечери се редеше нейният живот в потъмнялата ѝ памет. П. Тодоров, И I, 42.
5. Езикозн. За неударена широка гласна [а], [о], [е] — който е близък или еднакъв по звучене със съответната тясна гласна [ъ], [у], [и]; редуциран. Големи затруднения с потъмнялото о идват .. от факта, че в езика ни при глаголите и при производните от тях думи се използват представките о и у, които в думите не са ударени. Вл. Мурдаров, ДДСП, 28.