ПОТЪРКАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЪРКА̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; потърка̀лям, ‑яш, св., прех. 1. Търкалям (в 1 знач.) малко, известно време; потърколявам. Трябваше животът да те помачка, да те потъркаля като камък из рова, та да видиш, че нищо не се постига само с желание, а трябва труд, постоянство, търпение. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 393. Снежен човек ще направим ли пак? / Да потъркаляме топки от сняг! Цв. Ангелов, СГ, 58.

2. Само несв. Търкалям (в 1 знач.) малко от време на време; потърколявам. потъркалвам се, потъркалям се страд.

ПОТЪРКА̀ЛВАМ СЕ несв.; потърка̀лям се св., непрех. 1. Търкалям се малко, известно време; потърколявам се. Вървя из гората, а навсякъде е тихо, .. Беше ми така радостно и леко, дори ми се искаше да се потъркалям из шумата. Д. Ангелов, ЖС, 140. — Иди се потъркаляй в джамфезената жълта рокля на булка хаджийка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 32. Летен ден подбереш дечицата, стопанката си, па излезете покрай града, на чист въздух, поразтъпчете са, дечицата ви са потъркалят върху зелената морава. Ил. Блъсков, ПБ III, 13.

2. Само несв. Търкалям се малко от време на време; потърколявам се.