ПОТЪРКОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТЪРКОЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; потърколя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Търкалям (в 1 знач.) малко или от време на време; потъркалвам.
2. Правя някой или нещо да се свлече, да падне, като се търкаля; търкулвам. — Разкъкай ме, кмете! — отпусна глас и Джонко, па изви очи, като да показваше, че и кмета ще потърколи като кълбо, както току-що беше потърколил и пандурина. А. Страшимиров, ЕД, 84. Повие го, завие надве- натри, потърколи го като мамул пред старата, измърмори: "На̀ ти го, сал мое дете не е я, то е и синово ти, бави го там." Китка V, 1886, кн. 14, 44. Без да продума нищо, спусна ся върху Мексиканеца, притисна го и с един удар с ножа потърколи мъртъв на земята. П. Кисимов, ОА II (превод), 169-170. Като дръпне Пикильо с две ръце оръжието, което държеше неприятеля му, мъчеше са да го остиска, но Карал в един миг го потърколи на земята. Н. Михайловски, ПА (превод), 102. потърколявам се, потърколя се страд.
ПОТЪРКОЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; потърколя̀ се св., непрех. Диал. 1. Търкалям се малко или от време на време; потъркалвам се.
2. Падам, като се търкалям; търкулвам се, изтърколявам се, изтъркалвам се, изтърколвам се, изтъркулвам се. Директорът трепна. Пенснето, което бе прикрепено на носа му, падна. Той едва го улови, да не се потърколи на пода. К. Калчев, ЖП, 496. От чистите детски очи се потърколиха сълзи и набраздиха бледите ѝ бузки. С. Северняк, П, 30. Биволите са подплашват .., ударят къде брега, хрясват колата у един чукан, те са прекатурнуват, потърколяват са и хайде в Тича на дъното. Ил. Блъсков, ПБ III, 32. Като стигнах на подножието на скалата, второ ревване са счу, но толкоз силно и близко, щото един от конете са отстрани и насмалко всадникът щеше да са потърколи на земята. Ч, 1875, кн. 10, 471.
3. Остар. и диал. Лягам бързо, обикн. с търкулване, някъде; потъркулвам се, търкулвам се. — Хайде, потърколи са и ти край баща си да си доспиш. Т. Влайков, Пр I, 241. Цял ден тя да помага на майка си, та са беше много уморила: като отиде да постели .. за себе си и за сестрите си, тя са потърколила, .., да си поотмори снагата, а то заспала. Ил. Блъсков, ПБ III, 34.
◊ Потърколила се е тенджерата (гърнето), та си намерила (нашла) похлупака (захлупака).Диал. Употребява се за хора с еднакви недостатъци, които се намират, сближават или сдружават за съвместна дейност, работа и под. Загарецът ще е, да, Гарванов, той е при Беровска! Е, потърколила се е тенджерата, та си нашла похлупака. А. Страшимиров, Съч. V, 260.